За Първенството на Римския Папа

Част 1

 

 

 


 

Римският Папа{1}


Евангелие от Матея 16:18:

“18. и Аз ти казвам: ти си Петър*, и на този камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят;{2}

*Петър – от гръцки Petros, камък

Този цитат често бива тълкуван като позоваване на вярата на свети апостол Петър. В същото време, важно е да разгледамe и следващия стих, който е неразривно свързан с този, Евангелие от Матея 16:19:

“19. и ще ти дам ключовете на царството небесно, и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата.“

Тук Христос се обръща директно към свети апостол Петър. Само и единствено на него Той дава ключовете от царството небесно.

Вярно е, че някои от Отците на църквата говорят за вярата на Христа като за 'камъка' в Евангелие от Матея 16:18. Всички тези Свети Отци обаче говорят и за самия апостол Петър като 'камъка', върху който ще бъде изградена църквата Христова. За Светите Отци този въпрос не е стоял като или/или – Евангелие от Матея не означава или вярата на апостол Петър, или самият апостол Петър, за тях то е означавало и двете – че върху самия апостол Петър, и върху вярата му, ще бъде изградена църквата Христова. Това ясно се вижда от цитатите, посочени в статията Цитати от Светите Отци на църквата, потвърждаващи първенството на Римския папа.{3}

Църквата винаги е вярвала, че Христос е единственият истински камък на църквата. Но в Евангелие от Матея 16:18 на апостол Петър, заради неговото боговдъхновено изповядване на вярата, бива дадена ролята на камък на църквата, център на църковното единство на Католическата (=вселенска) църква, на православната (=истинна) доктрина във физическото отсъствие на Христа.

Евангелие от Матея 16:21:
“21. Оттогава Иисус начена да открива на учениците Си, че Той трябва да отиде в Иерусалим и много да пострада от стареите, първосвещениците и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да възкръсне.”

От този цитат ясно се вижда, че Иисус започва до говори за Своите страдания и за Своята смърт, едва след като е поставил апостол Петър за ръководител на църквата. Причината е, че Той вече е определил Своя наместник.

От географска гледна точка, в Евангелие от Матея 16:13 виждаме, че Иисус дава на Симон името Петър в Кесария Филипова, близо до голямо скално образувание, върху което Ирод е изградил храм в чест на Цезар. Това също не е случайно – Иисус избира това място, за да подчертае, че апостол Петър наистина е големият камък, скалата, върху която ще бъде изградена църквата.

Ако приемем за вярно твърдението на православните (и повечето протестанти) за смисъла на този цитат (Евангелие от Матея 16:18), то се получава противоречие в действията на нашия Господ Иисус Христос. Според тях, оказва се, че първо Иисус благославя апостол Петър за това, че е получил Божествено откровение от Отца (“защото не плът и кръв ти откри това, а Моят Отец, Който е на небесата;” – Евангелие от Матея 16:17), после умаловажава статута му, като го нарича (както се опитват да твърдят някои протестанти) ‘малко камъче’ (което по-долу ще докажем, че не е вярно) (Евангелие от Матея 16:18), и след това Иисус отново издига Петър сред другите апостоли, давайки му ключовете от царството небесно (Евангелие от Матея 16:19). Това прилича на една голяма манипулация на текста, единствено с цел избягване въпроса за първенството на апостол Петър сред другите апостоли. Нека погледнем сега католическото тълкувание на този цитат: това е трикратно благославяне на свети апостол Петър от нашия Господ Иисус Христос – апостол Петър е благословен (“блажен си ти, Симоне, син Ионин”, Евангелие от Матея 16:17), той е камъкът, на който Господ ще изгради Църквата Си, и на него Господ дава “ключовете на царството небесно” (Евангелие от Матея 16:19) (и сравнете това с: блажен си, че получи Божествено откровение, но въпреки това си незначително камъче, и въпреки това Аз, Иисус, ще ти дам ключовете на царството небесно). И това се потвърждава и от актовете на Четвъртия Вселенски събор в Халкидон, в които, имайки предвид именно това трикратно благославяне на свети апостол Петър, се говори за “три пъти блажения и най-славен апостол Петър” (451 г.).

Подобна е динамиката и в Евангелие от Иоана 21:15-17:
“15. А когато се наобядваха, Иисус казва на Симона Петра: Симоне Ионин, любиш ли Ме повече, отколкото тия? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите агънца.
16. Казва му пак втори път: Симоне Ионин, любиш ли Ме? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци.
17. Казва му трети път: Симоне Ионин, обичаш ли Ме? Петър се натъжи, задето третия път му каза: обичаш ли Ме? и Му рече: Господи, Ти всичко знаеш; Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци.”

Тук Христос прави Петър първия пастир на Неговото стадо, казвайки му “паси Моите агънца” и “паси” (на гръцки, в оригинал, “управлявай”) “Моите овци”. Христос казва на Петър да “пасе” не само Неговите агънца – християните, но и Неговите овце – другите пастири – епископи, свещеници, дякони. Христос може и сам да “пасе” и “управлява” Своето стадо, тъй като Той е Бог и винаги е Единият Истинен Пастир на църквата. Но Иисус казва на Петър да извършва това като Негов наместник – да води църквата и да я управлява в добро учение и единство, по време на физическото отсъствие на Христа. Така има само един Истинен Пастир – Иисус Христос, и един Първи Пастир, Негов наместник, който да обединява Неговото стадо – свети Петър.{4}

За да можем да разберем Матей 16:18, както и смисъла, заложен в този стих, правилно, трябва да се върнем към пръвоизточника – значението на този стих на гръцки и арамейски език.

 


 

Езиковият въпрос{5}


“и Аз ти казвам: ти си Петър(Petros), и на този камък(petra) ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят” (Матей 16:18)

В гръцкия език, както и в българския, има родове. По тази причина, в гръцкия превод на Евангелие от Матея са използвани две различни думи - ‘petros’ – Петър (м.р.) и ‘petra’ – камък (ж.р.). Това е и една от основните причини за неправилното разбиране на този стих и неговите различни интерпретации.

Всички езиковеди, които са запознати с древногръцкия език – дори тези, които не са католици, - са единодушни, че думите ‘petros’ и ‘petra’ са били синоними в древногръцкия език през първи век. Тези думи се срещат в древната гръцка поезия, където са имали различни значения (‘petros’ – малко камъче, и ‘petra’ – голям камък), но тази разлика изчезва постепенно. По времето, когато свети апостол Матей пише своето Евангелие, двете думи са означавали едно и също. Разликата между думите ‘petros’ и ‘petra’ е съществувала в атическия гръцки език (използван ок. 800 – 330 г. пр. П. Хр.), но не и в койне диалекта на гръцкия език, който се е използвал ок. 330 г. пр. Р. Хр. до към 330 г. сл. Р. Хр. В койне диалекта (наричан също александрийски или хеменически гръцки език), ‘petros’ и ‘petra’ са означавали просто камък – различавали са се единствено по своя род, но не и по смисъл. Ако свети апостол и евангелист Матей, който е написал своето Евангелие на койне гръцки език, е искал да подчертае, че нашият Господ Иисус Христос е нарекъл свети апостол Петър ‘малко камъче’, той би използвал гръцката дума ‘lithos’, която в койне диалекта означава ‘малко камъче’.

Нашият Господ Иисус Христос, обаче, е говорил не гръцки, но арамейски език. Текстът на гръцки език е всъщност превод на арамейския език, и тези думи, макар и написани на гръцки език, са били изречени от Иисус на арамейски. Ние знаем това със сигурност, и дори някои думи на Иисус в Библията са запазени в оригинал, на арамейски език, като например Матей 27:46: “Или! Или! лама савахтани?”. Това е на арамейски език и означава “Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил?”.

В арамейския език думата за камък е 'kephas' (заради това апостол Петър често е наричан Cephas в Библията; на български преведено като “Кифа” – виж напр. Евангелие от Йоана, 1:42). При това, думата kephas (понякога произнасяна като kipha) на арамейски означава ‘огромен камък’. Думата за малък камък на арамейски е ‘evna’, и свети апостол Петър не е бил наречен ‘evna’ или ‘evnas’. Иисус казва на арамейски “ти си Петър(Kephas), и на този камък(kephas) ще съградя църквата Си”. Тази метафора е звучала добре на арамейски, тъй като в арамейския език съществителните нямат род. В гръцкия език обаче, съществителното ‘камък’ е от женски род (за разлика от българския език, например, където ‘камък’ е мъжки род), заради което било неподходящо като име за Петър. По тази причина, арамейската дума ‘Kephas’ бива преведена като мъжкото име Петър(Petros), когато думата се отнася за апостол Петър, и като съществителното от женски род ‘petra’, когато се отнася за камък по принцип. И докато в съвременния гръцки език думите ‘petra’ и ‘petros’ не са еднозначни, то в древния гръцки език те са били пълни синоними. Именно тази промяна на смисъла на думите в процеса на развитие на гръцкия език става причина за неправилното разбиране на този цитат от страна на някои православни и протестанти.

Забележете, че и в гръцкия, и в арамейския език има две думи за камък. На арамейски те са ‘kephas’ – голям камък, и ‘evna’ - малък камък (камъче). На гръцки думите са ‘petra’ – голям камък, и ‘lithos’ – малък камък (камъче). И на двата езика, свети апостол Петър е наречен с думата, означаваща ‘голям камък’.

Докато ‘Кифа’ на арамейски означава ‘голям камък’, в гръцкия език тази дума намеква и за нещо друго – тя звучи като гръцката дума за ‘глава’ – ‘kephele’. Получава се игра на думи, използвана от свети апостол Павел, за да посочи още веднъж ръководната роля на апостол Петър. Това ясно се вижда на места като Първо послание на свети апостол Павла до Коринтяни 1:12, където апостол Павел изрежда църковните лидери във възходящ ред, като 'Кифа' (Петър) е втори, единствено след Христа.

По-късно името Кифа бива преведено на гръцки като Петър, за да се подчертае смисълът, заложен от самия наш Господ Иисус Христос, а именно, че 'Петър' означава камък. Това същo изяснява и факта, че 'Петър' е не просто име, но звание – тоест, служение. И затова, през вековете и до ден днешен, когато бъде избран нов папа, прелатите го поздравяват на латински с ‘Tu est Petrus!’ – ‘Ти СИ Петър!’. Разбира се, този нов папа не е Симон, син Ионин, първият мъж, получил това звание, службата на 'Петър'. Но този нов папа е 'Петър', камъкът, тъй като той получава служението, което сам Христос е дал първо на Симон.

Друг важен момент е този, че Иисус дава на Симон ново име – Кифа, - което е много необичайно, особено като имаме предвид, че ‘камък’(‘kephas’) дори не е било име по онова време. Иисус не прави това, за да даде на апостол Петър странно ново име, а именно за да покаже неговия статут между апостолите. Винаги, когато Господ променя нечие име, Той променя и неговия статус. Такъв е примерът и с Аврам, чието име Господ променя на Авраам (Битие 17:5); с Иаков, чието име Господ променя на Израил (Битие 32:28); Савел, чието име Господ променя на Павел (Деяния на светите апостоли 9:4; 13:9).

Езиковият въпрос в Евангелие от Матея 16:18 има и друга страна, чисто граматическа. От граматическа гледна точка в гръцкия език, прилагателното ‘този’ трябва да се отнася към най-близкото предхождащо съществително, което е Петър, a не неговото изповядване на вярата, което се намира два стиха по-нагоре. Това идва от особеностите на гръцкия език. Използваната на гръцки езикова конструкция е ‘tautee tee’, което означава на ‘този’ камък, на ‘този същия’ камък, или ‘именно на този’ камък. ‘Tautee tee’ е демонстративна конструкция в гръцкия език, която посочва апостол Петър като съществителното, главният обект, в изречението (а не неговата вяра), като ‘именно този’ камък, върху който Иисус ще изгради църквата Си. Демонстративното ‘tautee’ се отнася към най-близкото предхождащо съществително. Освен това, никъде в Библията ‘вяра’ не е сравнена с 'камък' или ‘скала’.{6}

‘...ти си Петър(Kephas), и на този(tautee) камък(kephas) ще съградя църквата Си,...’

 


 

История на ранната църква{1}


Според православните, “Историята обаче свидетелствува, че пръв епископ на този град [Рим] е бил Лин и тази Църква е основана от апостол Павел.“ Историята ясно показва, че свети апостол Петър е основал църквата в Рим и е бил пръв неин епископ.

Знаем от Деяния на апостолите, 12 глава, че цар Ирод Агрипа “тури ръка на някои от църквата, за да им стори зло” (12:1) , започва да убива и гони християните в Йерусалим. Свети апостол Петър също е арестуван и хвърлен в тъмница (12:3-4). След чудното си спасение, когато Ангел Господен го извежда от тъмницата (12:7-11), свети апостол Петър, “като излезе, отиде на друго място” (12:17). Именно тогава свети апостол Петър отива в Рим, за да избяга от цар Ирод Агрипа. Ирод Агрипа е първият член на Иродовата династия от времето на своя дядо, Ирод Велики, който управлява цяла Палестина. По тази причина, свети апостол Петър не може да се върне в своя дом в Галилея, тъй като Ирод Агрипа управлява и там, и апостол Петър би бил арестуван отново. Той не може да избяга и в Сирия (Антиохия), тъй като римският управител на Сирия бил покровител на цар Ирод Агрипа, и Ирод би могъл да арестува апостол Петър и в Сирия. Не би било разумно за апостол Петър да избяга и в Египет (Александрия), тъй като Ирод поддържал близки връзки и с римския управител на Египет. Най-доброто, което свети апостол Петър можел да направи при създалите се обстоятелства, било да избяга в Рим. Ние знаем, че в Рим е имало хора, които са можели да му помогнат. Един от учениците на апостол Петър, бил центурионът (стотникът) Корнилий, когото апостол Петър бил кръстил в Цезареа, и който имал известно влияние в Рим. Според Деяния на апостолите, 10 глава, Корнилий бил част от “полка, наречен Италийски” (10:1), полк стрелци от централната част на днешна Италия, близо до Рим. Когато цар Ирод Агрипа взима контрола над цяла Палестина, този полк бива изпратен обратно в Италия. Така Корнилий би бил в Рим, и би могъл да помогне на апостол Петър.

Знаем също така от Деяния на апостолите 2:9-10 и от Посланието на свети апостол Павла до Римляни 16:7, че е имало много римляни-евреи, които са поддържали тесни връзки с апостолите в Йерусалим, след като приемат християнството. Тези римляни-евреи, бидейки римски граждани, са били в много добро положение и са имали възможност да представят неговият случай пред самия император – тоест, да се опитат да съдействат за защитата на свети апостол Петър от страна на Римския император.

Това са причините, поради които свети апостол Петър отива в Рим. Той избягва там, за да може да бъде оневинен от императора чрез посредничеството на своите ученици. Пристигайки в Рим обаче, това не се налага, тъй като по време на пътуването на апостол Петър цар Ирод умира. Свети апостол Петър остава в Рим, основава църквата там и става нейният първи епископ. Всички Свети Отци на църквата са единодушни, че това “друго място” (Деяния на апостолите 12:17) е именно град Рим.

Император на Римската Империя по това време е Тиберий Клавдий Цезар Август Германик, по-известен като Клавдий I. Той управлява от 1 август 10 г. след Рождество Христово до 13 октомври 54 г. сл. Р. Хр. Римският историк Суетоний (Suetonius) пише, че през 49 г. сл. Р. Хр. Клавдий изгонва всички евреи от Рим (виж Деяния на светите апостоли, 18:2). Тъй като свети апостол Петър е евреин, той напуска Рим, след като вече е основал църквата там, и се връща в Йерусалим. Там свети апостол Петър присъства на т. нар. “Йерусалимски събор” (Деяния на апостолите 15:7-11).

Според Посланието на свети апостол Павла до Галатяни, 2:11, апостол Петър отива в Антиохия след събора в Йерусалим. Свети апостол Петър е първият епископ на Антиохия. Когато на евреите бива позволено да се завърнат в Рим, апостол Петър оставя свети Еводий за епископ на Антиохия и се завръща в Рим. След завръщането си в Рим, свети апостол Петър изпраща свети апостол Марк да основе от негово име, и да бъде първи епископ на, църквата в Александрия.

Това е и историческата причина за йерархията в ранната църква, както и за наличието само на три патриархата – тези на Рим, Антиохия и Александрия. И трите патриархата са основани от свети апостол Петър (или, в случая с Александрия – по негово поръчение и от негово име през 43 г. сл. Р. Хр.), като най-древен е този на Рим; а техните патриарси са били известни като Папа на Рим, Папа на Александрия и Папа на Антиохия. Известна и приемана е била също йерархията на тези три патриархата, като Рим е бил Първият престол, вторият – на Александрия, а третият – на Антиохия. Тази йерархия в древната църква ни напомня и свети папа Дамас I в своя Декрет #3 от 382 г. (Decree of Damasus # 3, 382 A.D.) Дори в древните списъци на Римските папи, свети апостол Петър е записан като първият Римски папа (ок. 42–67 г. сл. Р. Хр.; ок. 30-67 г. – Глава на църквата), втори папа след него е бил свети Лин (ок. 67-76/79 г.), трети – свети папа Анаклет (ок. 76/79-88 г.) и т.н.{7}

Но дори по-важно от това, дали църквата в Рим е била основана от свети апостол Петър, е фактът, че сам Синът Божий Иисус Христос поставя апостол Петър за Камъкът, върху който Той ще съгради църквата Си (Матей 16:18).

 


 

Послание на свети апостол Павла до Римляни{1}

Нека сега обърнем внимание на Посланието на свети апостол Павла до Римляните. От посланието ясно се въжда, че апостол Павел не само не е основал църквата в Рим, но дори, преди да напише своето Послание до Римляни (написано ок. 56-59 г.{8}), никога не е бил в Рим! Тоест, църквата в Рим вече е съществувала, още преди свети апостол Павел да посети град Рим! Апостол Павел изразява своето желание да посети Рим някой ден (Послание до Римляни 1:13-15):

“13. Не искам, братя, да не знаете, че много пъти се канех да дойда при вас (но срещах пречки дори и до сега), та да имам някой плод и между вас, както между другите народи.
14. Аз имам дълг към елини и варвари, към мърдеци и невежи;
15. тъй че, колкото зависи от мене, готов съм да благовестя и вам, които сте в Рим.”

От този цитат ясно се вижда, че свети апостол Павел никога не е благовестил в Рим и затова няма свой “плод” в църквата там. Ако той беше основал тази църква, тя щеше да е негов “плод”.

Подобен е смисълът и на Послание до Римляни 15:22-24:

"22. Тъкмо това много пъти ми и пречеше да дойда при вас. (виж предходните строфи – апостол Павел е проповядвал “...от Йерусалим и околността дори до Илирик.” (15:19) – б.пр.)
23. Сега пък, понеже нямам вече такова място в тия страни, а от много години копнея да дойда при вас,
24. кога тръгна за Испания, ще ви навестя. Защото, преминавайки, надявам се да ви видя и да бъда от вас изпроводен нататък, след като първом ви се понарадвам малко.”

Римската църква, съставена предимно от езичници, приели християнството, е толкова добре установена, че свети апостол Павел не смята да прекара дълго време там, но само да я посети по пътя си към Испания. По това време Рим е бил най-важният град в света – центърът на света, с население над 1 милион души. Въпреки това, свети апостол Павел, който е апостол на езичниците (виж по-горе Послание до Римляни 1:14), който е прекарал почти 2 години в Коринт и над 2 години в Ефес, не вижда необходимост да съсредоточава вниманието и усилията си върху Рим, но само да мине от там и да съсредоточи проповедта си върху Испания. Логично е да се запитаме, защо? Ако четем внимателно Посланието до Римляни, сам свети апостол Павел ни отговаря на този върпос. Отговорът се намира в 15 глава, 20 стих:


“20. При това считах за чест да проповядвам Евангелието не там, дето името Христово беше вече известно, за да не зидам върху чужда основа,”

Това ясно показва, че не апостол Павел е проповядвал пръв Евангелието в Рим, и не той е основал църквата там. Тук трябва да си зададем въпроса, кой е направил това? Кой е поставил основата на Римската църква? Всеки, който е добре запознат със свети апостол Павел, знае, че когато той говори за някой, който поставя “основа”, този някой е апостол (виж напр. Послание до Ефесяни 2:19-20). Кой апостол е основал Римската църква? Според традицията и Свещеното Предание (преданието както на Източната, така и на Западната църква), този апостол е свети апостол Петър. Кой друг апостол, освен свети апостол Павел, е проповядвал и на езичници, и на евреи? Свети апостол Петър. Защото апостол Павел никога не би помислил само да “премине” през Рим, ако църквата в Рим не беше основана от апостол, по-голям от него.

 



БЕЛЕЖКИ


  1. Този раздел е създаден с любезното съдействие на католическия апологет Марк Бонокоре (Mark Bonocore).

  2. Всички цитати са по Библия, издание на Светия Синод, София, 1998 г.

  3. Was Peter the Rock?

  4. Is Peter the Rock in Mat. 16:18?

  5. Този раздел е създаден с любезното съдеlisйствие на католическия апологет Марк Бонокоре (Mark Bonocore) и по данни от Is Peter the Rock in Mat. 16:18?


  6. По данни от En.Wikipedia.org - List of Popes;Уикипедия - Списък на папи

  7. Catholic Encyclopedia - Epistle to the Romans

Lord Jesus, let Your prayer of unity for Christians
become a reality, in Your way.
We have absolute confidence
that you can bring your people together,
we give you absolute permission to move.
Amen