ГРИГОРИАНСКИ КАЛЕНДАР - За стария и новия стил в Църквата

ГРИГОРИАНСКИ КАЛЕНДАР

За стария и новия стил в Църквата

Една от основните разлики между Католическата и Православната църкви днес е календарът, който използват и по който определят празниците. Част от Православните църкви се придържат изцяло към т. нар. Юлиански календар (стар стил), докато други празнуват Рождество Христово по Григорианския календар (нов стил), а Възкресение – по Юлианския. Една малка част от Православните църкви (напр. Словенската) са приели изцяло Григорианския календар, така както и Католическата църква.

От къде идват разликите в двата календара и, по-точно, в празнуването на Рождество и Възкресение на различни дати?

• Поместният Антиохийски Ариански събор


• Празникът Възкресение Христово в ранната църква


• Решенията на Първият Вселенски събор относно празнуването на Възкресение Христово


• За точността на Григорианския календар


• Въвеждане на Григорианския календар – за датата на Рождество

Поместният Антиохийски Ариански събор

Един от цитатите, най-често използвани от поддръжниците на стария стил за посочване неправилността на Григорианския календар, е Първото Правило на Антиохийския поместен събор, състоял се през 341 г. Правилото е следното:

“Всички, които дръзват да нарушават постановлението на светия велик Събор, станал в Никея в присъствието на преблагочестивия и боголюбезен цар Константин относно празника на спасителната Пасха, да бъдат отлъчени от общение и изключени от Църквата, ако продължават упорито да се противят на доброто постановление. Това се отнася за миряните. Ако пък някой от предстоятелите на Църквата, епископ, презвитер или дякон, след настоящото решение дръзне, за развращаване на хората и за смущение на Църквата, да се отдели и заедно с юдеите да празнува Пасхата, такъв св. Събор отсега още осъжда да бъде чужд на Църквата, понеже е станал причина не само за своя грях, но и за разстройване и развращаване на мнозина. И не само тях Съборът изключва от свещенослужение, но и всички, които дръзнат да бъдат в общение с тях след тяхното низвергване от свещенство. При това низвергнатите се лишават и от онази външна чест, която им принадлежи по светото правило и по Божието свещенство.{1}”

По отношение Антиохийския събор, състоял се през 341 г., важно е да отбележим, че това е поместен събор. Още повече, това е първият от поредица събори, състояли се през 4 век, които се опитват да заменият Никейското богословие с модифицирано Арианство. На събора присъстват около 100 източни епископа (сравнете това с над 1500-те участници в Първия Вселенски Събор в Никея), както и император Констанций II, син на император Константин и поддръжник на арианската ерес. Съборът съставя 4 ‘канона’, които се опитват да заменят или отрекат установеният в Никея Символ на вярата, и по-специално това, че Синът е “единосъщен c Отца”{2}. Също такива събори са поместните събори в Сирмиум (Sirmium) от 347 г., 351 г. и 358 г., съборът в Анкара от 358 г., съборите в Римини (Rimini) и Селеука (Seleuca) от 359 г., както и съборът в Константинопол от 361 г.{3}, всички свикани от император Констанций II. Като резултат от всички тези събори са създадени над 14 нови Символи на вярата, чиято цел е била промяна или заместване на Никейския Символ на вярата{4}. Единственият от тези събори, признаван днес като официален поместен събор на Православната църква, е Антиохийският събор от 341 г.

Въпреки това, нека разгледаме горният цитат в контекста на историята на ранната църква, за да можем по-ясно да разберем, за какво се отнася това правило на поместния Антиохийски събор.

Празникът Възкресение Христово в ранната църква

Нека най-напред се запознаем по-отблизо с историята на празнуването на Възкресението през първите няколко века. Евсевий Кесарийски (ок. 263 – 339?), наричан ‘баща на църковната история’ заради трудовете му, отразяващи историята на ранната Християнска църква, пише в своята Църковна история (V, xxiii):

Християните, празнуващи Въркресение на 14-тия ден на месец Нисан, били наричани “четиринадесетници”(Quartodecimans). Точно за тях се отнася горният цитат, те са и споменаваните в статиите на старостилците “четиринадесетници”. Както ясно се вижда от тук, това няма нищо общо с различие в календарите, още повече, че Григорианският календар е съставен 12 века по-късно.

Историята на ранната църква показва, че църквите в Мала Азия, по традиция, оставена им от Свети Апостол Йоан, празнували Възкресение Христово на третия ден след еврейската Пасха. (Например, ако Пасха се падне в сряда, то Възкресение ще бъде в петък.) Първият, който отлъчва от общение четиринадесетниците и заклеймява тяхната практика на празнуване на Възкресението, е папа Виктор I, който прави това около 195 г. сл. Р. Хр.

Църквите в останалия тогавашен свят, както и трите (единствени тогава) патриархата – тези в Рим, Александрия и Антиохия, според традицията, оставена им от Светите Апостоли Петър и Павел, празнували Възкресение Христово винаги в неделя. Въпреки това, преди Никейския събор, в Европа и Мала Азия Велидкен се празнувал на две различни дати. Християните в Сирия празнували Възкресение на първата неделя след еврейската Пасха, докато в Александрия и по-голямата част от Римската империя празнуването на Възкресение било пресмятано независимо от датата на еврейската Пасха. Евреите, от чиято Пасха зависел празникът на Възкресението в Антиохия, били станали нехайни към точното изчисление на еврейската Пасха (или поне християните в Рим и Александрия смятали, че те се отнасят с нехайство към този въпрос), пренебрегвайки правилото, че 14-тият ден на месеца Нисан никога не трябва да предшества пролетното равноденствие. Александрийците, от своя страна, приемали като основен принцип това, Възкресението да се празнува в неделен ден след пролетното равноденствие, което тогава се падало на 21 март по Юлианския календар.

Нека подчертаем още веднъж, че християните до 325 г. празнували Възкресението на различни дати и уважавали взаимно своите традиции, тъй като ясно осъзнавали, че всички тези традиции идват от светите апостоли и били еднакво валидни.

Решенията на Първият Вселенски събор относно празнуването на Възкресение Христово

За да се премахнат разликите и да се наложи празнуването на Възкресение Христово в целия тогавашен свят на една и съща дата, Първият Вселенски събор, състоял се в Никея през 325 г., създава правилата за пресмятане на празника Възкресение. Съборът дава официалното право за обявяване датата на Възкресение на Епископа на Александрия. (Тук е важно да се отбележи, че използваният по това време за граждански цели календар в Александрия е Египетският календар, докато гражданският календар в Рим през 4 век е Юлианският.) Това се прави по чисто практически причини – най-добрите астрономи през 4-ти век са тези от Александрия. Макар съборът да създава правила и да регулира начина за изчисляване датата на Възкресение, той просто уведомява за това свое решение всички диоцези в църквата, без да налага решението си като канон. Създават се следните правила за изчисляване датата на Възкресение:

• Възкресение трябва да се празнува в цял свят на една и съща неделя;
• Тази неделя трябва да е след пасхалното пълнолуние (за да може да се изчислява датата на Възкресение независимо от датата на еврейската Пасха, се налага датата на Пасхата (14 Нисан) да се замени с друга дата, изчислявана независимо от нея – най-грубо казано, това е датата на първото пролетно пълнолуние в Северното полукълбо. Т.е. пасхалното пълнолуние отговаря на първото пълнолуние, което се пада на или след датата на пролетното равноденствие. Това пълнолуние в момента не съответства на конкректно астрономическо събитие и може да се разминава с действителното пълнолуние с до два дни. Причината за това е използването на таблици за изчисление на пълнолунието вместо наблюдения на действителното пълнолуние. Това е полезно и необходимо, тъй като пълнолунието настъпва по различно време в различните части на света. Ако пасхалното пълнолуние се падне в неделя, Възкресение се празнува на следващата неделя.{7} – бел. пр.);
• Че трябва да се поеме задачата, вероятно от църквата на Александрия като разполагаща с най-добрите астрономи, за точно изчисляване датата на Възкресение и съобщаването й на останалата част от света.

•  

За точността на Григорианския календар

За да можем правилно да разберем причините за реформата, предложена и въведена от Папа Григорий XIII, е важно първо да посочим историческите причини за нея.

Мотивацията на Католическата църква за промяна на календара била с цел празнуването на празника Възкресение да съвпада с празнуването на този празник по време на Първия Вселенски Събор в Никея през 325 г. Макар каноните на Първия Вселенски Събор да постановявали празнуване на Възкресение Христово на една и съща дата в цял свят, фактически все още Възкресение се празнувало на различни дати. Александрийската църква празнувала Възкресение в неделен ден, след 14-тия ден на луната (изчислен по Метоничния цикъл{8}), който съвпадал с или бил след пролетното равноденствие. Спред Александрийската църква, датата на пролетното равноденствие била 21 март. Римската църква все още смятала 25 март за ден на пролетното равноденствие. Когато двете различни системи за изчисляване датата на Възкресение давали различен резултат, бил намиран компромис, за да празнуват и двете църкви на една и съща дата. Това е още едно ясно доказателство за това, че в Едната Света Вселенска и Апостолска църква винаги е имало място за компромиси и братска любов, както и за разбиране и приемане на разликите в обичаите на отделните поместни църкви.

Заради различния начин на изчисление датата на Възкресение, в различните части на света Великден се празнувал на разлини дати и след събора в Никея. През 387 г., например, датите на Възкресение във Франция и Египет се разминавали с 35 дни. Около 465 г. църквата приема и започва да използва система за изчисление датата на Възкресение, създадена от астронома Викториний. Папа свети Иларий{9} (461-468 г.) поръчва на Викториний{10} да ревизира календара и да поправи метода за изчисление датата на Възкресение Христово. Някои части от този метод се използват и до днес. Тази ревизия в метода за изчисление датата на Великден, макар поръчана еднолично от Римския Папа и неразгледана на Вселенски или дори поместен църковен събор, е приета единодушно и без никакви възражения от цялата църква и започва да се прилага навсякъде – както в Западната, така и в Източната част на църквата. Подобни поправки на календара са правени и по-късно, напр. ок. 524 г., когато свети папа Йоан I приема съвета на своя съветник блажени Дионисий Екзигий (или Дионисий Малки){11} да приеме нова александрийска система за изчисление датата на Възкресение. Тази нова система също е приета и започва да се прилага в цялата църква.

До X век всички църкви, с изключение на някои църкви на източната граница на Византийската империя, били приели за дата на пролетното равноденствие 21 март, макар че още през 725 г. Беда Достопочтенни{12} забелязал, че датата на действителното пролетно равноденствие се е изместила. Беда е знаел, че земята е кръгла, той е първият историк, който последователно отбелязва при летоброенето сигнатурата „след Христа“ (или AD=Anno Domini), както и най-ранният известен писател, който заявява, че слънчевата година не е дълга точно 365 и една четвърт дни, така че Юлианският календар се нуждае от малки поправки. Обяснението му относно Големия кръговрат от 532 години е от фундаментално значение за църквата и по-точно за изчисляването точната дата на Великден.

До XVI век действителното пролетно равноденствие било още по-далеч от датата 21 март (преди реформата и въвеждането на Григорианския календар, който измества тази дата с 10 дни).

Още по-лошо, датата на луната, която била използвана за изчисляване датата на Възкресение, била фиксирана към Юлианския календар с цикъл от 19 години. Тъй като това било приблизително изчисление, то давало грешка от 1 ден на всеки 310 години. До XVI век лунният календар давал разлика от 4 дни спрямо действителната дата на пълнолунието{13}.

Съборът в Трент през 1563 г. съставя план за поправяне на грешките в календара, като поставя изискването, за дата на пролетното равноденствие да се смята датата, на която се е падало то по време на Първия Вселенски събор в Никея през 325 г., както и да се направи промяна в календара, която да предотврати по-нататъшни грешки. Това би помогнало за по-точно и по-правилно изчисляване датата на Възкресение Христово.

За да могат да бъдат поправени грешките, работата преминава два етапа. Първо било необходимо да се определи точната продължителност на слънчевата година. Била избрана стойността 365.2425 дни. Тази стойност била избрана с цел, датата на пролетното равноденствие да се пада около определена дата – 21 март.

Вторият етап бил развиването на модел, който приблизително да даде съвсем точен, но в същото време прост и ясен календар. Формулата, развита от Алойсий Лилий{14}, била най-успешна. Тя предлагала 10-дневна корекция за поправяне на натрупаната грешка от Първия Вселенски събор в Никея до XVI век, както и това, на всеки 400 год. да има 97 високосни, вместо дотогава прилаганото правило, една на всеки 4 год. да бъде високосна. За да бъде приложен този модел, било решено, годините, кратни на 100, да бъдат високсни, само ако са кратни и на 400. Така, през последното хилядолетие, годините 1600 и 2000 бяха високосни, но годините 1700, 1800 и 1900 не бяха такива. Тази теория била разширена от Кристофър Клавий{15} в неговото произведение с обем 800 страници. Той по-късно защитава правилността на теорията си и на работата на Лилий срещу хулителите й.

19-годишният цикъл, използван за лунния календар, също трябвало да бъде поправен с един ден на всеки 300 или 400 години (8 пъти на всеки 2500 години), заедно с поправка за годините 1700, 1800, 1900, 2100 и т.н., които вече (по новия календар) не били високосни. Бил въведен и нов метод за изчисляване датата на Възкресение.

През 1577 год., Compendium бил изпратен до изтъкнати експерти-математици извън църковната комисия за реформа на календара.

Григорианският календар подобрява грешката на Юлианския, като пропуска три високосни Юлиански години на всеки 400 год., давайки грешка от около един ден на 3300 години по отношение на средната тропическа година (която през 2000 г. беше с продължителност от 365.24219 дни), но дава наполовина по-малка грешка по отношение на годината на пролетното равноденствие, която е със средна продължителност от 365.24237 дни. И по двата критерия (относно тропическата година и относно годината на пролетното равноденствие) обаче, Григорианският календар дава значително по-малка грешка от Юлианския, чиято грешка е 1 ден на всеки 128 год. (приблизителна продължителност на Юлианската година от 365.25 дни).

Въвеждане на Григорианския календар – за датата на Рождество

За да бъде поправена грешката, натрупана през 13-те века от Първия Вселенски събор в Никея до XVI век, били пропуснати 10 дни. Последният ден от Юлианският календар бил четвъртък, 4 октомври 1582 год., и бил следван от първия ден на Григорианския календар, петък, 15 октомври 1582 год. (цикълът на седмичните дни не бил нарушен и четвъртък бил следван от петък).

Макар Грегорианската реформа да била приложена по най-тържествения и официален начин, възможен за църквата, папската була нямала особена сила извън самата Католическа църква и Папските държави. Предложените промени били промени на гражданския календар, върху който папата нямал никаква власт.

Само 4 Католически държави приели новия календар на датата, посочена в папската була – Испания, Португалия, Полско-Литовското обединение, и по-голямата част от Италия. Други Католически държави въвели реформата със закъснение, докато не-Католическите държави отначало отказали или просто игнорирали реформата. Затова датите между 5 октомври 1582 г. до 14 октомври 1582 г. са валидни дати в много държави.

Голяма част от протестантите се страхували, че новият календар е част от заговор за тяхното връщане в Католическата църква. Някои от тях приели календара само частично – например, Дания, която тогава включвала Норвегия и някои протестантски провинции на Германия, приела новия слънчев календар в понеделник, 1 март 1700 год., следвайки последния ден на Юлиянския календар там, неделя, 18 февруари 1700 год., но не приела промените в лунния календар. Дания по-късно приема лунния календар през 1776 год.

Православните църкви отказват да приемат новия Григориански календар. Вместо това, през май 1923 год. бил предложен Ревизиран Юлиански календар, който предложил пропускането на 13 дни (осъществено през същата 1923 год.) за поправяне на натрупаната грешка, и приел различно правило за високосните години. Между Ревизирания Юлиански календар и Григорианския календар няма да има разлики до 2800 год. Православните църкви на Константинопол, Александрия, Антиохия, Гърция, Кипър, Румъния и България са приели Ревизирания Юлиански календар. Тези ново-календаристи ще празнуват Рождество Христово заедно със западните църкви, на 25 декември по Григорианския календар, до 2800 год.

Православните църкви на Йерусалим, Русия, Сърбия, Македония, Грузия, Полша и Гръцките Старостилци не приемат Ревизирания Юлиански календар. Всички тези старостилци (както и Старостилната църква в България) продължават да празнуват Рождество Христово на 25 декември по Юлианския календар, което до 2100 год. ще се пада на 7 януари по Григорианския календар. След 2100 год. датата на Рождество по Юлианския календар ще продължи да се измества с 1 ден на всеки 128 год. Тоест, теоретично погледнато, ако до свършека на света и второто пришествие на нашия Господ, Сина Божий Иисус Христос, остане достатъчно време, старостилното Рождество постепенно ще се измести през месеците февруари, март, и т.н. и може след време да се пада през пролетта или дори през лятото. Тоест, историческата истина за времето на Рождество няма да бъде спазена.

Всички други Източни църкви, Ориенталските Православни църкви (Коптска, Етиопска, Еритрейска, Сирийкса, Арменска) и Асирийската църква, продължават да използват свои собствени календари.

Единственото изключение е Финландската Православна църква, която е приела Григорианския календар и Григорианската дата за Великден.

БЕЛЕЖКИ

1. Pravoslavieto.com
   
2. Енциколпедия Британика
   
3. Council of Sirmium - Wikipedia.org


4. Arianism - Wikipedia.org


5. Свети Ириней Лионски (живял през втори век, поч. 202 г. сл. Р. Хр.) – раннохристиянски апологет, един от отците на църквата. Ученик на свети Поликарп, който е бил ученик на свети апостол и евангелист Иоан. Автор на много трудове, един от най-важните и най-добре запазените е “Срещу ересите’ (Adversus Haereses). Пише също инструкции за новопокръстени християни “Изложение на апостолската проповед’, както и “По въпроса за познанието”, “За монархията”, “Как Господ не е причина за злото” и др. - http://en.wikipedia.org/wiki/Irenaeus




7. Пасхалното пълнолуние - Wikipedia.org


8. Метоничен цикъл – най-малкото общо кратно на тропическата година и лунния месец. Гръцкият астроном Метон забелязал, че 19 тропически години са почти напълно равни на 235 лунни месеца, и закриглил това на 6940 дни.


9. Папа свети Иларий (папа 461-468 г.) - канонизиран е за светец след смъртта си. Според Liber Pontificalis е родом от Сардиния и е син на някой си Криспин. Бил архидякон на Лъв I и негов легат на Ефеския събор през 449 г., където отстоявал правата вяра пред монофизитите, а също и бил решително против низложението на Константинополския епископ Флавиан. Спасявайки се с бягство от бурното събрание на монофизитите се върнал в Рим. Построил три часовника при Латеранската баптисерия, един от които е посветен на св.Йоан Евангелист като благодарност за спасението от събора. - Иларий - Уикипедия


10. Victorinus, 5 век - www.history.com/content/easter/history-of-easter


11. Дионисий Малки (ок. 470-544) – роден в днешна Добруджа, Румъния. Монах-скит. От ок. 500 г. живее в Рим, където превежда от гръцки на латински 401 еклесиастични (църковни) канона., вкл. апостолическите канони и тези от съборите в Никея, Константинопол и Халкидон. Пише също трактат по математика. Основоположник от летоброенето от рождението на Христос (или от началото на нашата ера). По поръчение на римския папа Йоан I през 525 година съставя пасхалните таблици. Отказвайки се от тогавашното летоброене, започващо от първата година на управлението на жестокия гонител на християните - римския император Диоклециан, предлага нова система за отчитане на годините. При нея Дионисий Малки изхожда от това, че Исус, когато започнал своята проповед, бил на около 30 години, че разпятието му било в навечерието на юдейската Пасха при император Тиберий. Канонизиран от Румънската Православна църква. - Дионисий Малки


12. Беда Достопочтенни (673-735 г.) – Бенедиктински монах, живял на територията на днешна Великобритания. Той е първият историк по тези земи, пише научни трудове на английски език, въпреки че до нас са достигнали само фрагменти от тях. Превежда евангелието на Св. Йоан на староанглийски, завършвайки работата по този труд в самия ден на смъртта си. Беда пише много и на латински. Негов е коментарът на Петокнижието, както и на други части от Светото писание. Най-известната му твобра е "Църковна История на народа на англите" - тя обхваща историята на Британия до 729 г. Почитан от Православната, Католическата, Англиканската и Лутеранската църкви. - Беда Достопочтени - Уикипедия; Bede - Wikipedia


13. Григориански календар - En.Wikipedia.org


14. Алойсий Лилий (Aloysius Lilius), ок.1510-1576 г. – италиански лекар, астроном, философ и хронолог. Пише Compendiuem novae rationis restituendi kalendarium, Компрендиум за новия план за възстановяване на календара. Шест години след смъртта му, неговият брат Антонио представя този ръкопис на папа Григорий XIII.


15. Кристофър Клавий (Christopher Clavius), 1538-1612 г. – германски йезуит, математик и астроном. Завършва Университета на Коимбра, Испания, където се смята, че е общувл с известния математик Педро Нунес. Като астроном, Клавий първоначално се придържа стриктно към геоцентричния модел на Слънчевата система, т.е., че Слънцето и планетите се въртят около Земята. По-късно той приема новите открития на Галилей, който го посещава през 1611 г. и обсъжда с него своите наблюдения с телескоп.